През април 1994 г. режисьорът Николай Георгиев гостува на Ямбоска сцена с постановката „Столовете” от Йожен Йонеско с участието на Пламена Гетова . След представлението разговаряхме в гримьорната.

         Възпитаничка на Гриша Островски, първата роля на  професионална сцена тя играе през есента на 1976 в Ямболския театър в пиесата „Не стреляйте в белите лебеди”. Следват три години в Стара Загора, четири сезона в Бургаския театър. Сега е в Театъра  на армията. В Ямбол бе за втори път.

        Непосредствена, сърдечна, пряма...

-         Имахте ли усещане за ямболската публика по време на играта?

-         Да, слушаше много внимателно, което е прекрасно, защото ние , заедно с нея,  тръгнахме да разказваме една история на двама възрастни за техния живот.

-         За кой път играете пиесата?

-         ...За сетен...Може би над 50 представления само в провинцията...

-         А първо ли е участието Ви в творба на Йонеско?

-         Да, и бях доста притеснена, тъй като в театралния институт абсурдният театър беше тема „табу” и, общо взето,, не бях наясно какво значи той. Тази пиеса е доста сложна, но благодатна като резултат...

-         И как оценявате себе си в ролята?

-         Мисля че с помощта на партньора ми Стефан Мавродиев и режисьора се научих да играя в един малко по-различен по вид театър.

                 

-         Ще Ви задам абсурден въпрос. Според Йонеско:”Пишем, защото сме нещастни.” За себе си можете ли да кажете, че играете, защото сте нещастна – в смисъл, за да избягате от злото, което ни заобикаля?

-         Ами, сцената е нашето спасение, за което съм благодарна, че имам тази професия и мога поне за два часа да се откъсна от всички проблеми на сивото ежедневие...

-         Да продължим в този смисъл...Имате ли усещането, че чрез ролите в театъра преоткривате „чудото на живота отвъд ежедневното”?

-         Да, защото всяка една роля ме обогатява. Откривам нови и нови лабиринти, пластове в отделните постановки...