Ученик на Методи Андонов, Стефан Мавродиев е темпераментен актьор, който владее начините на пресъздаване на раздвоеното съзнание, нарушеното равновесие, майсторски разкрива гранични състояния на личността. През април 1994 г., заедно с Пламена Гетова, той участва на ямболска сцена в „Столовете” на Йожен Йонеско.

            След представлението разговаряхме:       

- Естетиката на драмата на абсурда стои встрани от българската сцена. В този смисъл, как приемате ямболската публика – като съавтор на представлението или като страничен наблюдател?

- Като съавтор, тъй като много внимателно следеше процеса, който се развиваше на сцената, вътрешното движение на героите. Нашата цел е да накараме публиката да „играе” заедно с нас.

- За първи път ли участвате в театър от този тип – „на абсурда”?

- Не може да се каже, тъй като имам известна подготовка още от Театралната академия. Абсурдната драма я учихме във втори курс през 1965 г. Изпитът ни по актьорско майсторство беше върху две пиеси – „На дъното” от Максим Горки, тя прилича на абсурдна пиеса. Другата е „Кавзказкият тебеширен кръг” от Б.Брехт, който тогава беше много модерен автор.

А що се отнася до Йожен Йонеско, това е първото ми участие в негова творба.

- Йонеско, малко познат у нас, е от авторите, които в своята драматургия изследват „как злото се вписва в чудото на съществуването...” Според него „...театърът е изображение на безсмислицата, изплъзващата се илюзия...Той е безсмислен, но необходим.” Вие как мислите?

- Наистина, това което е казал изчерпва много неща, но ние придаваме друго измерение, наше...

- Имах предвид какво е за Вас театъра?

- Темата е дълга... В края на крайщата, той е това, което е... Йонеско обяснява философския смисъл на житейските неща. Пиесите му, сами по себе си, са много жив театър, насилен, ексцентричен... Ние с това се занимаваме, а до какво стига публиката е провокирано от играта и зависи от собствения й опит...

- Йонеско твърди, че „...всичко, което не е светлина, е страх и тъмнина”. Не играете ли, за да намерите светлината и да я покажете на другите?

- Естествено, ние се мъчим да излезем на светло...

- А успявате ли?

- Е, това вече зрителите ще кажат...