Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2009 10:08 - "ПО-ЧЕСТО ДА ИЗЛИЗАМЕ ОТ ЧЕРУПКАТА СИ"
Автор: nkokanova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1965 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.01.2009 10:16


Професор Надежда Сейкова е родена в Луковит. Завършила е режисура във ВИТИЗ „Кр.Сарафов” в класа на Боян Дановски. От 1952 до 1954 г. е асистент в Народния театър „Иван Вазов”, а повече от 50 години е преподавател в Театралната академия

Научните и режисьорските й интереси са към класиката. От Йовков е режисирала „Боряна”, „Албена”, „Чифликът край границата”, драматизация по негови разкази. Комедията „Милионерът” постави за първи път на Ямболска сцена през 1995 г.

Преди премиерата, в края на януари същата година , в почивката между репитициите, разговаряхме:


image

 
Професор Надежда Сейкова по време на репетицията на комедията "Милионерът" от Йордан Йовков - 27.01.1995 г.

-   Професор Сейкова, кой тип театър предпочитате – като драматургия и изразни средства?

-   Винаги съм предпочитала и предпочитам класиката, защото в нея са отразени вечните проблеми, които са били и ще бъдат. Освен това са отразени с висок естетически критерий, пресят през времето. Затова от българската драматургия предпочитам Йовков, Елин Пелин, Вазов, но най-много Йовков съм поставяла. От световната класика кумир за мен е Шекспир, който е съършенство на театралността, на поставянето на проблемите и на истински контакт с всеки зрител.

-   Значи не случайно поставяте „Милионерът” на Ямболска сцена. Всъщност успяхте ли да осъществите замисъла си чрез ямболските актьори?

-   В Ямбол съм за втори път. Преди време поставих тук „Сън в лятна нощ” от Шекспир. Тогава работихме много добре, заобичахме се, а изрителите много радушно откликнаха на представленията. Сега работя със същия състав и някои нови изпълнители, дошли от НАТФИЗ. Мисля, че разпределението на ролите  е много добро, работим запалено. Надявам се, че зрителят ще бъде доволен от срещата си с Йовков, още повече, че този автор скоро в Ямбол не е поставян.

-   Какъв е Вашият прочит на пиесата? Оставате ли вярна на драматургията на Йовков?

-   По принцип обичам да не изневерявам на автора, да го разкрия такъв, какъвто е. Струва ми се, че по-подходящо време за комедията „Милионерът” на Й.Йовков от сегашното няма. Борбата за забогатяване, за милиони, за вземане на властта чрез парите, а те да служат на нея, е проблем, който много жестоко днес ни е завладял. В замяна на това се губят духовните стойности и човекът се деформира по пътя към парите и властта.

Й.  Йовков не е Ст.Л. Костов, нито Ив.Вазов и на този проблем не така злостно откликва, а с тъжна усмивка, лека ирония и ни кара да се огледаме, да се спрем някъде. Неговият стремеж към хармония, красота и тук не го изоставя. Затова авторът прави своя герой Милионерът жертва на обстоятелствата.

Тук се опитвам да осъвременя нещата, за да не звучи наивно, защото един съвременник не може да не използва обстоятелствата, които ще го направят милионер. А героят от пиесата не е духовно богат човек, за да ги пренебрегне. Ние го превръщаме от жертва в манипулатор на обстоятелствата. В това отношение заостряме тенденцията, която е дал Йовков.

-   Основният проблем в пиесата показва, че човек, стремейки се да печели много пари, всъщност губи... Коя е причината, според Вас, хилядолетия да не може да се преодолее тази черта?

-   Може би причината е в недостатъчния духовен заряд у някои от хората. От друга страна, в стремежа уж да се осъществи чрез власт и пари, човек неусетно загубва и малкото, което носи у себе си. Навреме трябва да усетим границата – докъде да се стремим за материалното си благосъстояние и власт, за да не ни отмъстят те, да не загубим истинските си ценности. В това отношение комедията „Милионерът” ще ни даде възможност да се огледаме.

Като изразно средство използвам старите градски песни, които се надявам да създадат у зрителя атрактивност и да предизвикат ретро усмивка. Уж всичко се развива в миналото, а може да се случи и сега. Освен това те помагат да се разкрие усмивката на Йовков над героя.

-   От дълги години се занимавате с театрална теория и практика. Вероятно сте щастлив човек, тъй като сте намерила себе си...?

-   Да, мисля, че съм щастлива. Имала съм късмет, тъй като педагогиката, даскаллъка, са ми предадени от моите родители, които бяха учители. Занимавам се с обучение и възпитание на млади хора, помагам им да станат артисти. В режисурата също съм намерила себе си, а казват, че и там в по-голяма степен съм педагог. Обичам да работя заедно с актьора, да го изведа до моя замисъл, да го водя за ръка, а не да му се наложа, да го тиранизирам или напъхам в определена рамка. За мен режисурата и педагогиката вървят заедно, едното помага на другото.

-   А кое осмисля дните Ви извън света на театъра?

-   Самият свят. Обичам да пътувам от най-близки до най-далечни места. Имах щастието, когато беше по-евтино, всички мои средства от постановки да изхарча за пътешествия. Те ми помагат да помъдрея... Пътуването до един връх, река, село, друга държава те кара да надмогнеш ежедневието, дреболийките, да усетиш, че си гражданин на Вселената, света... Много обичам природата, животните. Препоръчвам на всички по-често да излизат от черупката си...

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nkokanova
Категория: Изкуство
Прочетен: 246461
Постинги: 35
Коментари: 104
Гласове: 639
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031