Мога да си представя цивилизация без писменост.Без вестници, романи, стихосбирки и пиеси .... Мога да си представя свят без изложби. Без концерти, киносалони, даже без телевизия.... Мрачен свят - но все пак възможен.Човек на какво ли не е свиквал ? Не мога да си представя обаче цивилизация без търговска улица. А може би по - точно - без пазар. И на края на пазара - непременно театър. Не търсете в театъра нищо необичайно - той простопринадлежи на търговската улица. В него се продават зрелища. Продават ги нормални хора - и те, като всички останали, умеят нещо, което другите по-малко умеят - и от това са направили своя професия. Театърът е професия.

Но забележете - тая професия не прилича никак на свиренетона цигулка или на правенето на делва или на работата с длето. Актьорът няма инструменти. Той не разполага даже с перото на поета или четката на художника. Той сам си е инструмент. С който трябва да превърне самия себе си в зрелище. Най - древното зрелище. Играещият човек.Именно примитивността на театралната игра я правинай - първичното и за това - най - достъпното човешко упражнение по Фантазия. И - сигурно пак за това - тя е ембрионът на всяка цивилизация. Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, на края и, има театър. Отбивайте се по - често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите....Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващо се първоначално училище за културата на всеки народ.

Леон Даниел 1984 г.