Простащината във всички възможни измерения. Агресивна, властна, забогатяла , проституираща и просперираща, хищно дебнеща отвсякъде... Простащината доведена до абсурд! Защото я оставихме кротко и по пантофи да влезе в нашия дом. Деликатно й отстъпвахме място. Ставахме и излизахме, мислейки, че ако ние нямаме нищо общо с нея и тя няма да има нищо общо с нас. Оказа се, че не е така... Териториите, които тя превзе за тези тридесет години от написването на "Мамут", вече включват не само домовете ни, но и умовете и душите ни....Няма изолация, няма бягство, няма противодействие.....Предадохме се и сега като вцепенени само стоим и се молим: "Дано децата ни..."!

А нямаме право - това все пак  е нашият свят, нали, Уважаеми Зрителю! .



Ален Роа е френски сценограф и скулптор, който понастоящем живее в Пловдив. За първи път идва в Ямбол преди дванайсет години по покана на покойния вече художник Георги Зайков. Работил е над 30 години в най - добрите френски театри, включително и Комеди Франсез. Той счита, че мястото , където може да се прави добър театър е навсякъде, стига да има всеотдайни, талантливи и искрени хора. Интересно е да се види неговия поглед към абсурдите в нашата действителност и кои сенки от миналото ни все още не можем да изтрием.

Станислав Стратиев е едно от
най - значимите и популярни имена на българската литература през последните три десетилетия на XX век. Талантът му по един великолепен начин синтезира способността да изгражда човешкия персонаж, в който се оглеждат и архетипни модели на човешкото битие, и духът на времето. Неговата сатира е вик на болка в един "сложен и двусмислен свят", одухотвореният му лиризъм е израз на вярата в друг по - добър, по - справедлив и по - красив свят, чужда на всякакъв наивен социален или екзистенциален оптимизъм, сгърчваща се понякога в горчив сарказъм, но и оцветена с мъдра тъга от преходността на живота и носталгия по красотата.