Прочетен: 7971 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2011 15:10
Реших в този пост да споделя част от стиховете на Здравко Кисьов от стихосбирката му “Обратно време”, издадена 2007г. и да поздравя една моя приятелка, която също oбича поезията му. Тази поезия не е обикновена, по-скоро бих казала, че е проникновена. И четейки стихосбирката му си харесах почти всичките му стихотворения. Само, че тук съм ограничена и ви предоставям само една част от тях.
Обратно време
В тази страна
всичко протича обратно:
дъгата разкошна се появява
преди бурята и дъжда,
почивката - преди работата,
яденето на хляба -
преди сеитбата на зърното,
погромът - преди съзиданието...
И не родителите създават децата си,
а децата създават своите родители.
Вече се питам:
дали и с мене
не се е случило нещо такова -
преди да се родя,
съм бил вече мъртъв!
Следа
В живота има мигове, когато
нещата ти разкриват своя образ
не чрез самите себе си, а даже
чрез част от себе си, следа нищожна,
преплетена в безброй следи самата.
Така и днес, полегнал на тревата,
следя със поглед как кръжи над мене
перо от птица, и изписва плавно
контура на самата птица, вече
отдавна отлетяла безвъзвратно...
Навярно точно туй ни утешава -
че има и след нас следа, която
във нечии очи ни възкресява
и ражда пак лика на битието
в тирето между две години сбрано.
Пътник
В град непознат, сред хора непознати,
на вечерта в индиговия сумрак,
какво си мислиш в този час, човече,
под острия локомотивен писък?...
По глухи гарички, по кафенета шумни,
отново сам със себе си останал,
не проумя ли вече, че си само
един незнаен пътник през живота?
Не проумя ли как неудържимо
и безвъзвратно времето минава,
без да си казал колко обич носиш
подобно дар - за хората край тебе?...
Но ставай вече - твоят влак те вика!
Тъй някой ден за оня свят ще тръгнеш.
Там ако няма кой да те посрещне,
дано тук има кой да те изпрати!
Разпятие
Сега, сърце, е безпощадно ясно -
не можеше да имаш друга участ.
Защото ти, сърце, ме посъветва
с отворени обятия да тръгна
към хората - от обич преизпълнен.
А те - видели ме така, решиха,
че съм готов да си поема кръста.
И ме разпънаха - на обичта ми.
Но не за мене ме боли, а за това че
- тъй здраво прикован сега на кръста -
аз вече няма как да ги прегърна.
Молитва
Още има хора по земята,
дето нямат никаква усмивка,
за един човек усмивка нямат;
ходят без усмивка, любят без усмивка,
без усмивка своите деца отглеждат...
Господи, така не ме наказвай! -
Искам даже да умра с усмивка.
Намеса
Насред реката, в нея отразен,
почти по детски доверчив, поисках
от лодката, застинала за миг,
самия себе си да взема в длани.
И гребнах от водата точно там,
където образът ми блед трептеше,
но в шепите си нищо не видях,
а и в реката образът изчезна...
Как не разбрах, че само в глъбина
човекът може себе си да види,
но повече поиска ли, уви -
и туй, що има, може да загуби!...
Неразгадаемо
Задрямали, дълбоко утаени в нас,
лежат неосъществените копнежи
като слънца, които няма вече да изгреят,
но прежната им светлина все още сгрява
премръзналите ни души след рой заблуди.
И е достатъчен случаен поглед само,
случайна песен, жест, сълза, усмивка -
да ни накара, с поглед взрян навътре,
напразно часове наред да дирим
кое намеса на съдбата е било,
кое безпаметна, погрешна наша стъпка.
Безкрили ангели
На Имант Зиедонис
И въпреки безбройните измами, рани и обиди,
които не успях да заобиколя по своя път -
все пак животът бе към мене милостив и щедър,
като ме срещна с хора необикновени и добри.
Те бяха сякаш целите съставени от обич,
проникнати от чувство за взаимност и от светлина,
и бдяха тези хора неотлъчно, зримо и незримо,
като безкрили ангели над моята душа.
И подозирах, че сами са си отрязали крилете,
за да прикрият превъзходството си в нашите очи -
нали когато се прегръщахме при среща и раздяла,
под раменете им напипвах коренчета на криле!
Археология
На В.Тачев
Какво те тегли пак към този хълм,
сред мириса на бурени горчиви,
където гущерчета с бяг тропосват
руините на град античен в зноя!...
Трева покрива прежния разкош
и трябва търпеливо тук да ровиш,
за да измъкнеш от пръстта поне
парче от амфора, отломка от капител...
Напрягаш сетивата си, но пак
не можеш да възстановиш напълно
картината на оня, друг живот,
кипял сред тия съсипни тогава...
О, колко много и в самите нас
невъзвратимо времето изтрива.
И колчем се изправим над рова
на нечия неразгадана същност,
не се ли получава пак така:
на всякакви отломки се дивим,
а цялостното все ни се изплъзва!
Илюзия
Едно момче минава през полето,
реди на проста окарина песен,
и вижда как тревата покрай него
внезапно избуява, а цветята
и дървесата весело разцъфват,
и птиците ведно със него пеят.
Недейте го прекъсва и недейте
му казва истината, че цветята
и дървесата - не от песента му
са разцъфтели,
щом навън е пролет.
Вещите
Всеки ден в този дом внасях по нещо:
прахосмукачка, хладилник, транзистор...
Така върволица от вещи, подобно река,
прииждаше в нашето жилище малко,
за да ни бъде целият свят подръка.
Но една вечер с изненада открихме,
че вече не можем да влезем в дома си,
превзет като Троя - отвътре - от вещите.
И разбрахме - от време на време с нов образ
Троянският кон се явява в живота ни.
Зимна градина
Като природата навярно - също
душата има своите сезони!...
Когато теб те няма, тя е само
градина зимна - тиха и самотна,
без облаци от цвят, без плод уханен,
без весел говор на листа и птици, -
във плен на сивота безкрайна...
Но ти такава няма да я видиш,
защото, щом се появиш - о, чудо -
във нея мигом всичко разцъфтява!
ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ
И ето че след толкова години
този човек отново се завърна.
Наистина безкрайно променен,
ала веднага го познахме
по белезите
от нашите предишни удари.
ЕСЕННО - НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ
ЩЕ БИЯ ЖЕНА СИ ПО ТРИ ПЪТИ НА ДЕН,АКО ТА...
Наистина имаме чудесни автори :).
17.12.2011 21:44
Благодаря анонимен!
Поздрави и на двама ви!
Светли празници ви желая!
Странджа заема специално място в сърцето ми, така че изпращам поздрави дунавски!
Макоцево ми е непознат район, но наистина останах впечатлена от снимките, които си публикувала Невенче!