Драматичен театър "Невена Коканова" :: СПОМЕН ЗА НЕВЕНА КОКАНОВА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.12.2008 09:00 - СПОМЕН ЗА НЕВЕНА КОКАНОВА

Автор: nkokanova Категория: Изкуство

Прочетен: 24674 Коментари: 41 Гласове:

Последна промяна: 12.12.2008 09:06

Днес / 12 декември/ се навършват 70 години от рождението на Невена Коканова. Продължаваме да публикуваме малко известни, интересни факти от изявите й на Ямболска сцена.Предлагаме ви спомените на Михаил Лазаров - директор на Драматичен театър "Невена Коканова":

" Недосегаема за публиката и близка с хората, веднъж спечелила сърцето й, тя щедро даряваше своята любов и талант на едните и другите. С кошничката на своите седемнадесет години Невена започва дъ събира цветята на своята бляскава артистична кариера през далечната 1956 година на сцената на Ямболския драматичен театър.

"Беше през август и валеше силен дъжд", спомня си помощник - режисьорът по онова време Славчо Георгиев. Едно босо девойче, измокрено до кости, с прилепнали от дъжда по лицето коси, притискайки до себе си сандали и малка чанта, пита: "Чичко, къде е театърът?". Невена изкачва каменните стълби на входа на театъра и стъпва на сцената. Дали е усещала накъде ще я отведат тези горещи стъпала? "В театъра тя все забравяше да затваря вратите", спомня си още чичо Славчо. "Беше луда глава".

На 17 години играе "Ромео и Жулиета" отново боса, така както за пръв път влиза в храма на театъра. И до днес нейната любима ямболска публика, както тя самата я наричаше, я помни като "босата Жулиета

"Невяна беше едно мило дете", ми каза 90-годишната г-жа Зоя Банева, от 1948 г. главен гардеробиер в театъра. "Много обичаше да стои при нас, хората, които сме около сцената. Сядаше в нашата стая и рисуваше картички за празниците. Пращаше ги на приятели и близки."

Подарих на, тази влюбена в театъра възрастна жена, календар с образа на Невена. Тя го пое с треперещи от вълнение ръце, прегърна го и се разплака.

В Ямбол Невена получава и първата си покана за участие в киното от Янко Янков за филма "Години за любов". Това заглавие като че ли беляза същността на нейния творчески път в киното и театъра. Години за любов!

А с колко любов много хора в Ямбол си спомнят за Невена. Какво е казала, как е погледнала, дълбокият глас, жеста, усмивката. Само при споменаването на нейното име, лицата на хората грейват, други плачат от радост, че са имали щастието да я срещат на улицата или са я гледали на сцената. Тя беше икона, пред която незнайна сила те кара да сведеш глава, да й се усмихнеш и да се прекръстиш! От къде идеше всичко това? Може би защото тя умееше да се радва на хората, да ги дарява с внимание и обич, които те заслужават. Невена умееше да внушава на колегите си самочувствие, потребност и значимост, от сценичните работници до артистите.

Даряваше ни с уважение и съчувствие, искаше да знае за нашите болки и тревоги. Беше научила, че шофьорът на театъра Иван (по прякор "Шилето") е болен. Тогава отишла до неговата къща да го види, но вратата била заключена и тя оставила бележка. Леля Ганка, перукер в театъра и съпруга на Иван, ревниво пази тези кратки редове:

"Шило, разбрах, че не си добре и дойдох да те видя, но за съжаление нямаше никой! Въпреки това се зарадвах, щом те няма, значи не си зле! Много те обичам!

Невена"

Нашият колега Христо Дерменджиев трябваше да се оперира от сърце. Невена сама уреди операцията при професор Чирков и почти всеки ден, до изписването на Христо от клиниката, ходеше на свиждане. Той ми е казвал: "Благодарение на Невена и професор Чирков живея втори живот".

При гастролите на Ямболския театър на сцените на софийските театри, Невена винаги идваше да ни гледа, усмихната поздравяваше всички и ни даваше кураж.

През 1988 г. Невена дойде в театъра за участие в пиесата "Любов под брястовете" на Юджийн О`Нийл в ролята на Абби. Наскоро Вержи, шивачката на театъра ми разказа:

"Когато за пръв път влезе в шивалнята, усетих, че срещу мен стои една голяма и известна столична актриса. Бях стъписана от името й. Вторият път вече беше много любезна и открита. Казваше ми: "Не знам защо, но ... привлякохте ме". Имаше благ характер и голямо сърце. После ме успокояваше : "Вержи, аз не съм капризна, капризна съм само към тези, които не искат да ме чуят". Наричаше ме "чаровница моя". Идваше да си почине от репетициите при мен в шивалнята. Сядаше и "Ох...идвам да се осамотя при теб". Имаше нужда от топлина, от любов и човешко отношение. Един ден ми каза: "Влюбих се в теб, защото твоят и моят характер си допадат. И ти като мен не допускаш всеки до себе си, но допуснеш ли някого - оставаш му вярна до край!" А колко много обичаше бели хризантеми..."

Невена Коканова и Катя Тодорова в "Любов под брястовете", реж. Р.Данченко, сезон 1987/88 г.

Дойде премиерата на "Любов под брястовете". Всички имахме усещането, че предстои голям празник в театъра. Угаснаха прожекторите и действието започна. Сцената жадуваше Невена да се появи. Когато излезе, публиката дълго време не й даваше възможност да говори. Ръкопляскаше! Невена имаше невероятно обаяние на сцената. Зрителите в залата ту притаяваха дъх, ту бурно реагираха. Тя ги водеше и те й вярваха като на пророк. След дългия поклон, цветята и приветствията, тя пристъпи сама напред, помоли за тишина и развълнувано каза: "Това е най-скъпата за мен сцена. От тук ми тръгна всичко..." После коленичи и целуна сцената на Ямболския драматичен театър.

С "Любов под брястовете" Невена изигра 147 представления в Ямбол и страната. Успехът бе феноменален.

Костюм на Невена коканова от "Любов под брястовете"

Година по-късно, един от нашите колеги напусна театъра. Аз много бързо трябваше да вляза в ролята на Ибън. Учене на текст, три дена репетиции и бях готов. Така се случи, че моята "премиера" стана в град Любимец. Как съм играл, нищо не помня, освен последните реплики от представлението: "Обичам те, Ибън", "Обичам те, Абби!", "Виж слънцето, хубаво е нали!"

Залата станала на крака, ръкопляскаше и викаше "Браво". Аплодисментите бяха най-вече за Невена. Тогава тя вдигна ръка и залата притихна. Изведе ме на аванс сцената и каза: "Тази вечер моят млад колега игра за първи път в това представление. Днес беше неговата премиера".

От залата се изтръгна едно "Оооо-оооо" и отново гръмнаха аплаузите.

Едно от най-интересните за мен преживявания, бе поклонът. Той се превръщаше в представление след предстлавлението. Публиката, станала на крака, ръкопляскаше и не ни пускаше. Невена се покланяше първо сама, после целуваше дяволито Кебът (Груди Кадиев), прикривайки целувката с ръка. След това целуваше и мен по същия начин, после извеждаше актьорите един по един и заедно се покланяха, коленичеше, притискайки гърдите си с ръце, после пак целуваше Кебът... А зрителите ръкопляскаха, ръкопляскаха... И това се случваше на всяко представление, на големи и малки сцени, 147 пъти!

Край Габрово, над село Лисичарка, Невена имаше една прекрасна стара къща с високи дувари, неголям слънчев двор с цветя и плевня, в която битуваше нейната "Лада". Няколко пъти аз и съпругата ми сме гостували там през лятото.

Спомням си, че добри хора бяха асфалтирали тесния планински път, а една водоноска доставяше водата. Къщата беше подредена, чиста и уютна. Старите опушени дървени тавани Невена беше изтъргала със стъкло сама. Тогава това много ме впечатли. Знаех колко трудно се сваля стария пласт дърво, сантиметър по сантиметър. В общото помещение стоеше един голям камък. Имах усещането, че Невена много държи на него. Затова й занесох лак, с който да покрие камъка и да го запази.

Разговаряхме за театъра, за "реформата", за познатите колеги, пиехме чай и кафе. Един път стана дума за "Крадецът на праскови". Имах идея повестта да се постави в театъра. Невена обеща да се обади на Въло Радев за сценария. Години по-късно поставихме "Крадецът на праскови" в нашия театър и посветихме представление на Невена Коканова с цялата си обич и признателност.

Михаил Лазаров в ролята на Иво Обренович в "Крадецът на праскови", постановка Гриша Островски, сезон 2002 г.

На тръгване, заговорихме за цветята в двора, за това, че моята майка много обича да отглежда цветя. Тогава Невена извади няколко стръка с бели цветове, заедно с коренчетата, и ми ги подаде. Същия ден аз занесох цветята на моите родители, в къщата ни в село Боженци.

За последен път се видяхме с Невена през декември 1999 год. в препълнената зала в Клуба на дейците на културата в Ямбол. Тя седеше край голямата елипсовидна маса и тихо разговаряше със своите домакини. С мъка си пробих път през навалицата от хора и с червена роза в ръка, леко докоснах рамото й. Тя се изправи, широка усмивка озари лицето й, прегърна ме и ми прошепна: "Еееее- ееее- ееех, Мише, Мише...". Незнайно откъде усетих тревога в гласа й. Буца заседна в гърлото ми, обърнах се и бързо напуснах залата.

През това лято, в двора на къщата ни в село Боженци, майка ми, показвайки новите цветя, които беше засадила ми каза: "А, ето там са и цветята от Невена".

Тогава се сетих!!!

Спомените нахлуха в съзнанието ми и аз погледнах към мястото, което сочеше майка ми. Няколко бели цветчета ми кимаха и се покланяха, докоснати от лекия ветрец, сякаш ми казваха: "Обичам те, Ибън! Виж... Слънцето! Хубаво е, нали!"

Нагоре

Тагове: Невена,

Гласувай:

Подобни постинги

Невена Цонева - "Не Изчезвай" ...
"На кафе" с Невена
ТВ предавания с участието на Невена!

Следващ постинг

Предишен постинг

"ЧУДОТО НА ЖИВОТА ОТВЪД ЕЖЕДНЕВНОТО"

АВТОГРАФ ОТ НЕВЕНА КОКАНОВА

Коментари

1. merita - Прекрасно е да чета спомените на ...
14.12.2008 00:01

Прекрасно е да чета спомените на хора , докоснали се до личноста на тази жена.Знам , че не са много хората , които могат да оставят такива следи .Безпорно освен талантлива актриса , тя е била страхотен човек.Ето защо си мисля , че е добре , човек да успява да израства не само професионално но и личностно.До края на живота си трябва да се стремим да ставаме по- добри като хора и това да ни води в отношенията с останалите хора около нас. Примела на такива личности , като Невена Коканова , само може да ни насърчава .Благодаря за споделеното!